Доволен от себе си, Смит прескочи една локва и влезе в очакващото го такси.

Но едва настанил се на удобната седалка, доволната му усмивка се изпари. Извади и отново прочете писмото на Грифин. Търсеше някакъв намек. Замислено сви вежди и се опита да си припомни нещо през изминалите години, което би могло да накара Бил така неочаквано да се свърже с него.

Ако се нуждаеше от научна помощ, за него не бе проблем да използва правителствените канали. Сега Бил работеше като специален агент към ФБР. Както всеки друг той можеше да поиска съдействие от Смит чрез командващия ААМИИЗИБ. От друга страна, ако срещата имаше личен характер, нямаше да съществува тази тайнственост. В хотела щеше да го очаква само телефонно съобщение от Бил заедно с номер, на който да го намери.

Смит неволно потръпна. Срещата щеше да е не само неофициална, но и секретна. Много секретна. Това означаваше, че Бил заобикаляше ФБР, ААМИИЗИБ и всички правителствени организации… и очевидно се опитваше да го замеси в нещо незаконно.

Глава 2

12 октомври, неделя, 9:57 ч.

Форт Детрик, щата Мериленд

Намиращ се във Фредерик — малко градче, потънало в зеленината на Западен Мериленд, форт Детрик приютяваше Американския армейски медицински изследователски институт за инфекциозни болести ААМИИЗИБ, наричан още Института. Преди години той беше като магнит за безбройните протестни акции, когато през шейсетте представляваше правителствено предприятие за производство и разработка на биологични и химически оръжия. През 1969 година президентът Никсън нареди прекратяването на програмите и учреждението изчезна от светлината на прожекторите, превръщайки се в център за наука и лечение.