След това дойде 1989 г. В карантинната камера за примати в Рестън, Вирджиния, няколко маймуни се заразиха и умряха от изключително заразния вирус ебола. Лекарите от ААМИИЗИБ — цивилни и военни — бяха призвани да предотвратят възникването на трагична епидемия сред местните жители. Те постигнаха нещо повече. Успяха да докажат, че вирусът в Рестън от генетична гледна точка е с милиметър по-различен от смъртоносната заирска и суданска ебола. Ала по-важното бе, че се оказа напълно безвреден за хората. Вълнуващото откритие изстреля Института към върховете на общественото одобрение. Форт Детрик отново стана център на внимание за нацията, но този път като най-развития в Съединените щати научно-медицински център.

Д-р София Ръсел си припомняше тази история на падение и възход, докато очакваше в кабинета си телефонното обаждане от човек, който би могъл да й даде необходимите отговори, за да се предотврати експлозията на една нова сериозна епидемия. Тя бе професор по клетъчна и молекулярна биология — водещото колело на световната здравна машина, пусната в действие от смъртта на майор Кейт Андерсън.

В ААМИИЗИБ бе от четири години и подобно на учените от 1989 г. бе изправена пред неотложната задача да изолира нов, неизвестен досега вирус. За съжаление заедно със сътрудниците си се намираха в далеч по-сложна ситуация. Вирусът бе фатален за хората. Жертвите бяха три — армейски майор и двама цивилни. Смъртта и на тримата бе настъпила в един и същи ден с разлика от няколко часа. Бяха починали от внезапно развил се синдром на остро респираторно увреждане СОРУ. Не съвпадението във времето, не и самият синдром приковаха вниманието на ААМИИЗИБ — милиони хора от целия свят загиваха всяка година от синдрома на острото респираторно увреждане. Но това не се случваше с млади, здрави хора, без дълга история на болестта, без многогодишни респираторни проблеми или други болестотворни фактори. Не и придружен с главоболие и огромни кръвоизливи в гръдната кухина.